Милеви скали – разходка над мъглата

с Няма коментари

Милеви скали – разходка над мъглата

Милеви скали е един от върховете, който предлага една от най-добрите панорамни гледки в Родопите. Макар от дълго време да е в списъка ми за посещение и въпреки че ми е относително близо, някак си все не му идваше редът. И когато последва една седмица с мрачно и мъгливо време в низините, той се оказа изключително подходяща дестинация с идеята за поглед над морето от облаци.

Милеви скали - снимка 1

Милеви скали са относително лесно достъпени с автомобил. Има асфалтиран еднолентов път, който е далеч от перфектното състояние, но с повече внимание на няколкото проблемни места се стига без особени притеснения. Проблем със сигурност ще има през зимните месеци, защото по пътя в един участък от около няколкостотин метра просто тече вода, която ако замръзне би направила преминаването през участъка опасно.

И така с надежда да успея да пробия през облаците, шофирах по пътя нервно гледайки километража. Последната пътна табела в центъра на с. Семчиново указваше разстояние до върха 14 километра. И когато показанията на километража ми достигнаха пробег от 13 километра, а аз все още бях в мъглата, оптимизмът ми почти ме беше напуснал. Добрата новина в случая се оказа, че разстоянието не е 14 километра, а 17. И така малко след това мъглата остана зад мен, а аз успях да зърна върхът, към който бях тръгнал.

Достъпът по пътя свършва малко преди телекомуникационната станция на върха, но от там до самият връх са 10-15 минути спокойно ходене с фотографска раница на гърба.

Стигайки до скалите бързо извадих фотоапарата, защото лесно може да се изпусне момента в планината при такова динамично време. Направих кадър в посока Пазарджик, и след това завъртях леко обектива към крепостта „Цепина“. Крепостта, или по-точно върхът на който е разположена беше почти застигнат от мъглата и от това разстояние се забелязва трудно.

Милеви скали - снимка 2

Снимайки този кадър, забелязах едно интересно дърво точно под краката ми и реших, че го искам по-забележимо във фотографията си. Само че достъпът до него не беше безопасен… или по-точно прекият път не беше безопасен, а заобиколният път отнема поне 20-25 минути и сериозно количество калории и пот.

Обсебен от мисълта за дръвчето чух хлопките на няколко животни под мен. Оказаха се кози… да не повярваш някаква форма на животновъдство на това трудно достъпно място.

Милеви скали - снимка 3

Заигравам се и с диагоналите. Пътят Пазарджик – Велинград се вие някъде долу.

Милеви скали - снимка 4

Тръгвайки да търся достъп до дръвчето, обърнах поглед към слънцето и лъчите светлина… е трябваше да хвана лъчите, дръвчето щеше да почака.

Милеви скали - снимка 5

Милеви скали - снимка 6

 

На този връх има издигнат паметник на загинали партизани. Загинали са броени дни преди 9 Септември. Мисля си за такова нещо като късмета, докато леко се подхлъзвам на мокрия терен и се декорирам в кални отенъци.

Но да се върна на разказа за дръвчето. След 25 минути относително безопасно ходене се оказвам на няма и 10 метра под първоначалната си позиция. Е, разликата от тези няколко метра е внушителна.

Удивително нещо е животът и способността за оцеляване. Най-вероятно ударено от гръм, голяма част от дървото е загинала. Но един клон успява да оцелее на края на скалата.

Милеви скали - снимка 7

По обратния път си мисля как ли би изглеждал Велинград след залеза. Виждал съм много прекрасни снимки от мъглива София, снимана от Копитото. И някак си много ми се иска да направя подобна. Само че, дали мъглата няма да стане прекалено плътна… пък и Велинград не е София. С такива мисли се оказах на първоначалната позиция. Позиционирам фотоапарата на статив, кадрирам, правя контролен кадър и заключвам автофокуса.

Милеви скали - снимка 8

Последва 1 час чакане, в което бараките на телекомуникационното оборудване на върха създаваха известен топлинен комфорт. И час след залеза видях светлините на Велинград изпод мъглата. Вляво се виждат светлините на гара Костандово, Костандово и Ракитово.

Милеви скали - снимка 9

Последният кадър нарекох „Велинградска мистика“. Заснет със 70-200 малко по-късно, той изглежда неузнаваем от бързо падналата допълнителна мъгла.

Милеви скали - снимка 10

След това настана време да се разделя с Милеви скали. Последва връщане на фарове през мъглата, което е натоварващо за шофиране. Но пък красивите гледки си заслужават…

Оставете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.