Милеви скали – разходка над мъглата
Милеви скали е един от върховете, който предлага една от най-добрите панорамни гледки в Родопите. Макар от дълго време да е в списъка ми за посещение и въпреки че ми е относително близо, някак си все не му идваше редът. И когато последва една седмица с мрачно и мъгливо време в низините, той се оказа изключително подходяща дестинация с идеята за поглед над морето от облаци.
Милеви скали са относително лесно достъпени с автомобил. Има асфалтиран еднолентов път, който е далеч от перфектното състояние, но с повече внимание на няколкото проблемни места се стига без особени притеснения. Проблем със сигурност ще има през зимните месеци, защото по пътя в един участък от около няколкостотин метра просто тече вода, която ако замръзне би направила преминаването през участъка опасно.
И така с надежда да успея да пробия през облаците, шофирах по пътя нервно гледайки километража. Последната пътна табела в центъра на с. Семчиново указваше разстояние до върха 14 километра. И когато показанията на километража ми достигнаха пробег от 13 километра, а аз все още бях в мъглата, оптимизмът ми почти ме беше напуснал. Добрата новина в случая се оказа, че разстоянието не е 14 километра, а 17. И така малко след това мъглата остана зад мен, а аз успях да зърна върхът, към който бях тръгнал.
Достъпът по пътя свършва малко преди телекомуникационната станция на върха, но от там до самият връх са 10-15 минути спокойно ходене с фотографска раница на гърба.
Стигайки до скалите бързо извадих фотоапарата, защото лесно може да се изпусне момента в планината при такова динамично време. Направих кадър в посока Пазарджик, и след това завъртях леко обектива към крепостта „Цепина“. Крепостта, или по-точно върхът на който е разположена беше почти застигнат от мъглата и от това разстояние се забелязва трудно.
Снимайки този кадър, забелязах едно интересно дърво точно под краката ми и реших, че го искам по-забележимо във фотографията си. Само че достъпът до него не беше безопасен… или по-точно прекият път не беше безопасен, а заобиколният път отнема поне 20-25 минути и сериозно количество калории и пот.
Обсебен от мисълта за дръвчето чух хлопките на няколко животни под мен. Оказаха се кози… да не повярваш някаква форма на животновъдство на това трудно достъпно място.
Заигравам се и с диагоналите. Пътят Пазарджик – Велинград се вие някъде долу.
Тръгвайки да търся достъп до дръвчето, обърнах поглед към слънцето и лъчите светлина… е трябваше да хвана лъчите, дръвчето щеше да почака.
На този връх има издигнат паметник на загинали партизани. Загинали са броени дни преди 9 Септември. Мисля си за такова нещо като късмета, докато леко се подхлъзвам на мокрия терен и се декорирам в кални отенъци.
Но да се върна на разказа за дръвчето. След 25 минути относително безопасно ходене се оказвам на няма и 10 метра под първоначалната си позиция. Е, разликата от тези няколко метра е внушителна.
Удивително нещо е животът и способността за оцеляване. Най-вероятно ударено от гръм, голяма част от дървото е загинала. Но един клон успява да оцелее на края на скалата.
По обратния път си мисля как ли би изглеждал Велинград след залеза. Виждал съм много прекрасни снимки от мъглива София, снимана от Копитото. И някак си много ми се иска да направя подобна. Само че, дали мъглата няма да стане прекалено плътна… пък и Велинград не е София. С такива мисли се оказах на първоначалната позиция. Позиционирам фотоапарата на статив, кадрирам, правя контролен кадър и заключвам автофокуса.
Последва 1 час чакане, в което бараките на телекомуникационното оборудване на върха създаваха известен топлинен комфорт. И час след залеза видях светлините на Велинград изпод мъглата. Вляво се виждат светлините на гара Костандово, Костандово и Ракитово.
Последният кадър нарекох „Велинградска мистика“. Заснет със 70-200 малко по-късно, той изглежда неузнаваем от бързо падналата допълнителна мъгла.
След това настана време да се разделя с Милеви скали. Последва връщане на фарове през мъглата, което е натоварващо за шофиране. Но пък красивите гледки си заслужават…










Оставете коментар