Кървава луна над Бузлуджа

Определението „Кървава луна“ някак си неусетно се настани в информационните канали през последните няколко години. Преди това, същото явление беше известно просто като лунно затъмнение. Но както и да го наричаме, факт е, че това астрономическо явление се случва относително често и човек може да го наблюдава поне няколко пъти през живота си. От фотографска гледна точка обаче не всички лунни затъмнения са особено интересни.

От друга страна, от известно време се възхищавам на определен тип снимки на луната (още повече на снимки на „кървава луна“), направени от мои колеги по света. Това са снимки на луната с известни забележителности на преден план. Имам в предвид забележителности като Айфеловата кула например. Затова, когато се появи възможността за първата кървава луна за 2019 година не ми отне много време да се реша на това кратко пътуване.

Предимството на тази кървава луна беше, че затъмнението щеше да се случи на зазоряване и луната щеше да е относително ниско над хоризонта. Това предлагаше рядката възможност разликата между осветеността на луната и на предния план да е във възможностите на съвременната фотографска техника. Не на последно място това ми позволяваше да заснема луната по начина, по който исках: позиционирана на интересно място на разпознаваем туристически обект. Няма да крия, че се радвах и на снега, защото е много по-красив от една черна земя на преден план.

Планирането на една такава снимка не е особено лесно и съдържа известен риск от грешки. За по-босите в пейзажната фотография ще спомена, че за по-внушително присъствие на луната във фотографията е необходим телеобектив. От друга страна паметника на Бузлуджа е с внушителни размери и за да бъде сниман с телеобектив, фотографа трябва да е относително далеч. А това значи само едно: За точното съвпадане в една линия на луната, паметника и фотографа, последният трябва да спринтира в решителния момент 100-200 или повече метра. И това щеше да е достатъчно ако говорихме за полето… ами в планината?

Но да започнем с разказа…

Планирах да пристигна на Бузлуджа около половин час по-рано от настъпването на първата кървава луна за 2019 година. Това е добро решение ако шофирате нощно време през зимата в планината. Безопасността е преди всичко! Но е и по-добре да сте малко по-рано на локацията, ако трябва да се сменя спешно гледната точка. Прекалено ранното пристигане обаче е глупаво, защото зимния сутрешен вятър по върховете не е особено приятен ако стоиш и чакаш няколко часа.

Пристигах почти точно на време. Преди мен там бяха две момчета от Казанлък, тъй че фотографски интерес към явлението не липсваше. Наложи се да се преместя малко за да напасна луната над паметника. Снимах почти инстинктивно и мислех, че ще имам още време за още кадри… но не. Няколко минути по-късно луната вече беше ниско. Но от друга страна имах кадъра, за който бях дошъл.

На една от снимките може да видите силуета на охраняващия полицай, който също се наслаждаваше на небесния спектакъл. Някои професии са облагодетелствани по отношение на гледките.

Има нещо магично в изгрева в планината. Някак си не бързах да се прибирам. Може би защото забелязах заледените клони на дървета зад мен. Сурова зимна красота, която нямаше как да не заснема…

Разбира се помислих си, колко ефектно щеше да изглежда този скреж по клоните в момента, в който първите слънчеви лъчи се плъзнат по него. До този момент обаче имаше не малко време, а след прекарания час на открито вече определено ми ставаше студено. За да не мисля за дискомфорта, причинен от студа, насочих обектива си към подстанцията на ветропарка, който се намира на Бузлуджа. Сам по себе си той също си заслужава да бъде заснет.

Така някак си неусетно дочаках първите слънчеви лъчи…

Тази гледка беше много кратка. 10-15 минути бяха достатъчни на слънцето за да разтопят тази красота. Малко по-късно магията на този изгрев беше изчезнала…