NEOWISE – в преследване на кометата

с 2 коментара

NEOWISE – в преследване на кометата

Фотографията е изкуство да уловиш мига. И няма нищо по-примамливо от това да се опиташ да заснемеш обект, който може да бъде наблюдаван от земята едва няколко нощи на повече от 6000 години. Да, имам в предвид кометата NEOWISE. Открита едва през тази (2020) година, тя има  огромен период между появяването и на земния небосвод. Ако трябва да си го представим нагледно – предишното посещение на кометата е било някъде около библейското сътворение на света, а следващото…

Но да се върнем на моите опити да видя и заснема кометата NEOWISE. Няма да крия,че това е моят първи опит да снимам и наблюдавам комета. Казвам това, защото нямах никакъв реален ориентир колко големи и колко ярки са тези небесни обекти. Снимките, които човек гледа в мрежата до голяма степен създават илюзорно усещане, че това са относително ярки обекти, а желанието да се заснемат с възможно най-много детайли изкушават един фотограф да използва по-дългофокусни обективи. Това ме доведе до идеята да използвам 70-200/2.8 за снимките си. На теория това трябваше да е достатъчно. Набелязах си локация около паметника на Беклемето с идея да снимам от съседните върхове.

И така с последните слънчеви лъчи достигнах набелязаната локация и използвах момента да фокусирам паметника с помощта на последната дневна светлина. След това заключих фокуса. Споделям това изображение, защото малко преди залеза се появиха облаци и аз имах основателни съмнения, че тази вечер може да си остана и само с тази снимка.

Забелязах, че тази година имаше засилен автомобилен трафик на паметника. За мен лично това е възможност да направя малко по-различна снимка и естествено се възползвах от насочените срещу мен фарове на една от колите на паметника. След това зачаках да настъпи мрака. Минаха около 1-2 часа, но следа от NEOWISE нямаше.

Бавно осъзнах реалността и закрачих по обратния път към автомобила си. По пътя обаче вниманието ми беше привлечено от някакви светещи буболечки подобни на светулки, но със 70-200 нямах никакъв шанс да ги заснема. Докато ги гледах обаче бях изключил фенерчето и малко след това погледнах към небето. Точно в посока на пътя ми имаше някакво сияние. Може би това все пак беше кометата NEOWISE, а може би въображението ми си правеше шеги с мен. Имаше един начин да проверя – снимах това, което виждах. Снимах го на дълга експозиция. Когато снимката се показа на дисплея на фотоапарата разбрах, че не само съм открил NEOWISE, а че за пръв път в живота си виждам комета на живо.

NEOWISE Знаех, че това е просто една снимка на кометата NEOWISE и нищо друго. Нямаше нищо общо с първоначалната идея за фотография, която исках да заснема. Докато се чудих дали да се връщам на набелязаната локация за да се опитам да заснема желаната фотография, кометата отново се скри зад облаците и всякакви колебания изчезнаха. Ако исках нещо повече трябваше да се върна друга вечер.

Минаха няколко дена в очакване на подходящо време. Когато то настъпи, вече имах опит от първата вечер. Беше ясно едно: 70-200 не беше подходящият обектив. От една страна имах нужда от по-голяма светлосила, от втора страна вятърът, който духа по върховете се улавя от големите размери на обектива и въздава вибрации. А те от своя страна размазват снимките. И така – втората вечер само с най-добрите твърди обективи.

През втората вечер по пътя към набелязаната локация срещнах още 3-ма фотографа от Пловдив. И те имаха подобна на моята идея. Аз мислех да започна с 85/1.4. Така и направих. Отново прострелвам гледната точка и заключвам фокуса.

NEOWISE и паметника Беклемето - снимка

 

Липсата да облаци даваше сериозни надежди за успех през тази нощ, но информацията беше, че яркостта на кометата NEOWISE намалява и аз не знаех колко по-бледа ще е станала тя за тези няколко нощи.

Следваше онова малко повече от час време до мрака в което погледите бяха отправени към небето. Имаше още едно притеснение. То беше дали кометата няма да е и прекалено високо за желаното кадриране. Затова имах готовност да тръгна надолу с цел по-ниска гледна точка.

Малко по-късно стана ясно, че притесненията ми са основателни и се наложи да тръгна бързо надолу. При това не исках да докосвам гривната на фокуса. Вървенето надолу беше по схемата още 50 метра по-надолу, след това още 50. В един момент имах възможност да направя поне вертикален кадър, което си беше успех.

Докато изчаквах NEOWISE да слезе малко по-ниско до хоризонта, забелязах раздвижване на една от колите на паметника. Нямаше начин да изпусна тази възможност да експериментирам. Хубавото на този тип кадри е, че има елемент на изненада какво точно ще се получи. Според мен се получи интересна визия, която определено „разчупва“ разказа.

 

NEOWISE и паметника на БеклеметоИскаше ми се обаче да вкарам малко повече „обем“ във фотографията и затова реших да пробвам снимка със 50/1.4. Не знаех до каква степен ще сработи автофокуса след смяната на обектива, но за мой късмет той сработи коректно въпреки изключително слабата светлина. Междувременно обаче кометата се беше изместила в дясно и се наложи нов среднощен спринт в ляво за да компенсирам отклонението преди да заснема следващия кадър.

NEOWISE и паметникът на БеклеметоНа този етап кометата NEOWISE беше вече достатъчно ниско над хоризонта, за да мога да пробвам и по-близък кадър, затова сложих отново 85-цата и ми хрумна идеята за „Целувката“ между кометата и паметника. За този замисъл обаче се наложи отново спринт надолу и наляво за да наглася кометата на желаното място. Удоволствието обаче си струваше.

"Целувката" между кометата NEOWISE и паметника на Беклемето

За последните две фотографии се наложи да направя по два кадъра – по един за небето и един за предния план (паметника). Причината за това е проста. Исках паметника да не бъде просто силует, а да има разпознаваеми черти. За съжаление за времето, необходимо за тази експонация звездите и кометата се преместват на небосвода съществено и в резултат на това се размазват като чертички.

След заснемането на кометата NEOWISE погледнах назад и някак си не исках да пропусна красивия млечен път, който беше точно над връх Курт Хисар. А усещането на аромата на цветята, който ме следваше през цялата вечер ме подтикна да се опитам да ги вкарам в една последна снимка. Затова се наложи да ги „подсветна“ лекичко с фенерчето. Звучи по-лесно, отколкото е в действителност. Вятърът движеше цветята през цялото време и разчитах единствено светлината на фенерчето да ги фиксира поне малко.

Осъзнавах, че предния план няма да е перфектен и затова не сметнах за необходимо да заснемам кадър с фокус върху него за фокус стакинг. Оставих го просто като едно „лирическо отклонение“.

В това време кометата NEOWISE беше вече на път да залезе, а на мен ми предстоеше да се върна в изходната позиция. Това беше моментът в който осъзнах колко много съм се спуснал надолу и съм се отклонил в ляво. Реално се бях оказал на няколко метра над пътя Троян-Кърнаре. Затова обратното изкачване отне повече от 40 минути.

И тъкмо когато си мислех, че съм приключил със снимките, се сетих за един кът в местността Беклемето с изглед към град Троян и околните населени места. Затова и се надявах да успея да направя и този последен за вечерта кадър. Разбира се това щеше да е възможно ако успеех да стигна преди кометата да слезе под хоризонта. Имах късмет и успях да стигна на време.

кометата NEOWISE на фона на светлините на гр. Троян

Минута преди да си тръгна се изкуших да си направя селфи с кометата NEOWISE. Знаех, че друга възможност няма да имам…

2 Коментара

  1. Майя Апостолова
    | Отговор

    Страхотен разказ! Има плавно развитие и държи читателя в напрежение до последната точка. А снимките са прекрасни! Като познавам терена и разстоянията на върха направо си герой. Но мисля че имаш нужда от екип. Браво!
    Пиши повече – имаш дарба. Макар че повечето хора не четат дълги текстове…

  2. koko
    | Отговор

    Благодаря ти, Майя!

Оставете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.